|
Смисълът на гласуването е да се подкрепи на дадена организация, да помогне за реализирането на програма или да се издигне личност, подходяща за изборния пост. Това е на книга. Кой гласува всъщност и какви са мотивите на избора му? Днес, в България? На първо място това са старите хардлайнери. Тези които са все още живи. Червени бабички, сини старчоци, оранжеви земеделци... Оцелели 18 години преход, старците упорито заучават новите начини на гласуване, спряха да мислят в цветове, и започнаха да наизустяват номерата в интегралната “бюлютина”. Тях не ги интересува нито кандидата, нито платформата му, още по-малко причините за кандидатурата му. Важното за тях е да не се обърка нещо и да гласуват за партията, независимо какво ще се случва. Втори пред урните се нареждат въвлечените в политиката активисти. Те са роднини на кандидатите, техни добри приятели, блюдолизци, изпълнители, хора чакащи разнообразни облаги както от изборния процес, така и след това. Хора с ясното съзнание защо гласуват и какво получават за това. Но във фокуса е тяхната облага. 18 годишните ентусиасти са доста сериозна група гласуващи. Опиянението от свещенодействието в тъмната стая за което са слушали години наред е неустоимо изкушение за тях. За първи път черните драперии ще се отворят за тях, което ги извисява в собствените им очи и ги приравнява с възрастните, усещане, което никак не биха пропуснали. Гласуват и “наказващите страхливци”. Те участват в изборите за да “накажат” дадена партия или кандидат, заради “страха” от тяхното избиране. Обикновено въртят изтъркания рефрен за разпределянето на гласовете на негласувалите, за страха от турците, за опасността от комунисти, сини , атакисти, жълти, оранжеви… Или изтъкват неприязън или страх от евентуалния победител и се втурват презглава да гласуват “против”, за да го “накажат”. Без значение за кого всъщност ще пуснат глас. Пред урната застават и хората с деформирано съзнание за граждански дълг. Това са хора, които искат да заемат “някаква” позиция и/или да изберат по-малкото “зло”. Те смятат гласуването за свое задължение, въпреки, че не намират подходящ кандидат. Гласуват за да постигнат усещане, че имат контрол над нещата, т.е. гласуват заради себе си, а не заради дадена политическа сила или кандидат. Упражняване правото на глас за тях е както естествените нужди – както ежедневно се хранят, спят, ходят до тоалетна, така циклично, на няколко години, ходят на избори. И винаги намират извинително оправдание пред себе си и околните, за да мотивират направения избор. Ако вземем предвид и продалите своя глас, ясно се оформя групата, която ще предопредели избора. Препрочитам отново и мога да определя всеки един от гласуващите ми познати къде попада. Тъжно и грозно. Но ще продължава да е така докато не престане практиката да се запознаваме с кандидатите един месец преди избори. Аз няма да гласувам докато не видя подходящ избор. Не се поддавам на реклама и убеждения. Не се залъгвам с фалшив избор между по-малки злини. Не гласувам за лозунги и обещания, още по малко за хора, за чието съществуване съм разбрал от медиите преди седмици. Няма да застана пред тъмната стая каквото и да се опитват да ми втълпят, не само защото е мое право да НЕ гласувам, а защото НЯМАМ ИЗБОР. А кой ще спечели сега? За мен няма значение с ТЕЗИ кандидати.
Цитирай статията на твоя сайт
Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6 AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com All right reserved |