Има два типа учители - по призвание и по принуда. Първите са такава рядкост, че обикновено са емблеметични имена в градовете и училищата, където работят. Тяхното време е изцяло запълнено с подготовка на учениците им. И с подготовка на учебния материал за следващия урок. Пропити са с любов към работата и учениците си и е грехота да не се заплащат справедливо техния труд и умения. Тези учители определят до голяма степен желанието на родители да запишат децата си в точно определено училище и клас.

От другата страна стоят тълпите на принудените да вършат учителската работа. Това са хора завършили университет със специалност по която не могат да се реализират. И драпат със зъби и нокти към преподавателската банка, защото училищата са работодател, приемащ подобен род кадри.  Ако в бизнеса е задължително да имаш умения по специалността си, в просветата е необходима само диплома. 

И ето - стачката продължава! Много съм раздразнен от поредните фурнаджийски номера на синдикати и учители. Явно кризата няма да се реши само с преговори. За това да се удовлетворят исканията за 100% увеличение. Преди това да се приемат оставките на учителите! Останалите недоволни да се уволнят! Има глад за нискоквалифицирани кадри - шивачки, продавачи, строителни работници... Ще си намерят веднага работа. За повече пари.

Защо нискоквалифицирана работа ли?

Кой ще наеме учител, не защото е такъв, а защото какво всъщност може да прави? Един учител е толкова тясно специализиран в учебния си материал, че едва ли ще може да се реализира професионално по специалността си някъде другаде. Учителите, уви, са безвъзвратно изостанали от науките, които преподават! 10, 20, 25 години стаж в образованието могат да вкарат учителското съзнание в такъв коловоз, от който измъкване няма. От друга страна, икономиката ни няма къде да поеме 100 000 математици, географи, филолози, химици, физкултурници... Но с готовност би поела сто хиляди работници. 

Кой ще учи децата ни тогава? Нови кадри. И то така подбрани, че да заслужават новите, увеличени заплати.  Каквото и да ни струва това днес. Колкото и да е трудно. Защото стачкуващите показаха, че за тях няма морал и етика. Защото не е нормално тяхната увеличена заплата да е за сметка на стреса, който изпитват учениците и родителите. 

Но стачниците, разбира се, не искат подобно решение. Пределно ясно е, че повечето учители ще изпълняват разпорежданията на синдикалните си лидери и ще стачкуват до последно. Не заради друго, а защото няма да намерят друго подобно препитание.

Коментари (7) | Цитирай статията на твоя сайт