Колко ниско трябва да падне образованието? Като качество. Кого заблуждаваме с това висше образование? Младите днес, доколкото ги има, учат за да не са безработни. Пък като завършат и се хванат на работа колко вземат? 200-300? 500? В София? Счетоводители, инженери, химици.

"Джимито" е мой познат майстор. С основно образование. 4-ти клас. Работи зидар, кофражист, общ. И взема 50 кинта дневно. Всеки ден. И доработва през почивните дни. Зимата е по морето, лятото - където се хване. Наистина го харесвам, защото е весел, честен, пък и отбира от работата си.

Но идеята ми беше за образованието. Мама казваше "Учи, мама, да не работиш!". Учих, сега работя, но все ми се струва, че работата е нещо сбъркана. Замислих се за колегите си от университета. Половината от тях бяха там, за да не са на борсата. Другата половина просто си отбиваха номера, послушали същия съвет от техните майки. Само малка част от нас знаеше за какво сме там и какво правим. И в един момен прозрях - те, болшинството мои колеги не искаха да работят и за това учеха. Въпреки, че ученето също е работа. Те и от това бягаха. Преподавателите ни - също. Защото и преподаването е работа. Също толкова ниско платена. Друго си е да работиш по проект, учебник или поне помагало. И минаха петте години - както се казва: Едните се правеха, че преподават, другите се правеха, че учат.

Хубаво време беше, но свърши. Сега, доколкото ги познавам на милите ми колеги и 200 лева са им много. Като им знам образованието. И хъса за работа. Но криво-ляво ще се оправят. Преподавателите остават и там е проблема - випуск след випуск - производство на *пишман вишисти*. Но мама е права - учиш ли, за да избягаш от работата, няма да работиш. Но няма и да печелиш. За разлика от Джимито.

Коментари (2) | Цитирай статията на твоя сайт