На колкото хора да зададете този въпрос, толкова различни отговора ще чуете. На обикновения човек ще са му виновни управляващите, на политиците - търговците, на тях от друга страна - производителите... и така всеки ще обвинява другия без всъщност да стане ясно кой предизвиква ценовия скок.

За да се отговори на въпроса, трябва да сме наясно с някои основни икономически фактори:

1. Цената на стоките и услугите е пряко обвързана с направените разходи по производството и доставката им на пазара, разходите за заплати и т.н.

2. Цените пряко зависят от това, колко пари има в обръщение в страната. Колкото повече са те, толкова повече пари ще дават хората за едно нещо, само и само да го получат. 

3. Цената на дадена стока или услуга е пряко свързана (за нормалните стоки) с предлагането им. Или с други думи, колкото по-голямо търсене има, толкова по-висока ще е цената. И обратното.

4. Цените зависят също така в голяма степен и от конкуренцията.

Какво на практика става в България?

През последните няколко години се наблюдаваха процеси, които имат пряко отношение въздействие върху цените. На първо място това са увеличените цени на енергията. Както и на горивата. Несъмнено те оказват влияние върху ценообразуването на себестойността. Изваждането на заплатите "на светло", чрез въвеждането на "минимални осигурителни прагове", постигна частичен успех, но и доведоха до увеличаване на разходите по ТРЗ. Въвеждането на най-различни  системи по охрана и безопасност на труда, синхронизирани с изискванията на ЕС допълнително започнаха да се калкулират в цената. Винетната система, макар да се оказа, че носи по-малки приходи на бюджета, отколкото предишното облагане, пряко въздейства към увеличаване на транспортните разходи. Тъй като  тези увеличения ставаха плавно през времето, те не са конкретната причина за скорошния, рязък скок на цените, макар да допринасят за него.

През последните години има рязко увеличение на отпусканите кредити. Все повече банките и кредитните фирми се надпреварват за печелене на клиенти, като отпускат кредити срещу минимални изисквания, при среден и висок риск. В България има един странен за западните страни феномен - близо 90% от населението притежава недвижимо имущество. Това позволява отпускането на почти неограничени "кредитни" пари. Което пък е равносилно на печатането на пари.

Присъединяването ни към ЕС играе много ключова роля за ценовия скок. "Румънците ни превзеха" е много често срещан рефрен в крайдунавските градове. И не само. Поддържайки по-висок стандарт, румънците се възползват от по-ниските цени у нас и масово "нападат" българския пазар. Звучи парадоксално но в Русе, покрай ценовия скок започва да се усеща и липса на традиционни стоки като зеле и картофи например. "Румънския фактор" кара производители и търговци да търсят праговата цена - тази при която ще запазят румънския клиент, но няма да отблъснат българския. Това повлиява на ценовото равнище като цяло.

Накрая, но не на последно място - конкуренцията. Един от основните двигатели на конкурентната, ниска цена, са търговците. Но навлизането на големите вериги хипермаркети, колкото и абсурдно да звучи, увеличават цените. Макар и да могат да си позволят работят на загуба за дълго време, разходите по издръжката на един хипермаркет не позволява запазване на ниски ценови равнища и нисък марж. Това кара по-малките търговски фирми да поддържат съвсем малко по-ниски ценови равнища за да са конкурентноспособни на изобилието на големите вериги.

"Защо поскъпва всичко?" - премълчавано, но факт - за да догоним стандарта на ЕС. Иначе няма от къде да дойдат по-високите заплати. Лошото е, че това е крайно асоциална политика, негласно провеждана от политиците.

А докога? Никой не може да каже. Но най-лошото тепърва предстои. 

Коментари (6) | Цитирай статията на твоя сайт