Мога да преглътна арогантността на успелите и доказали се хора. Но не и чувството им за недосегаемост. А то е солидно подплатено. Не от личната му шампионска гордост, от успехите или от парите му. Недосегаем го прави закона!

На 7 август 2007 написах това На Максим сигурно ще му се размине Тогава, воден от кой знае какви емоции, не съм си давал сметка, какво ще почувствам, ако се окажа прав. Е, на Максим му се размина. Днес повече от половин година след това мога откровено да заявя - срам ме е от българските закони. Срам ме е от медиите.

Как се измъкна Маским Стависки?

Ако се зачетете в Наказателния Кодекс, ще откриете чл. 343 ал.3 буква (б), според която наказанието би следвало да е между 5 и 15 години лишаване от свобода. Такава присъда не може да бъде условна по смисъла на чл.66 от НК. До тук всичко е ясно – присъдата ще бъде ефективна, въпросът е колко точно години лишаване от свобода ще бъде наказанието. При предварителното изслушване на страните в съда, адвокатите на Стависки го карат да признае деянието си. Това признание е прилагане глава 27 от Наказателно Процесуалния Кодекс, което автоматично препраща към НК и означава “изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства” (чл.55 от НК).

Воала! Условна присъда! Срам за законотворците?!

Унизително е за мен да стоя пред телевизора и да слушам обясненията на Канна Рачева в ефира на БТВ, как Ставийски е “осъден” да плаща данъците си на свобода, а не да прекара идните десетина години на държавна издръжка. И от върха на журналистическата й мъдрост да ми бъде внушено как това е в полза на обществото. Избиват ме горещи и студени вълни, когато “Госпожица Лора” затваря телефона с влажен кравешки поглед на поредния зрител обадил се в студиото й, за да изрази възмущението си и за пореден път припява “да разбирам Ви”, без да заеме позиция. Гнусно ми е да гледам журналистическите лешояди кръжащи над покосена от мъката майка на Петър, жадуващи за сензационни искания за кръв. Да обикалят около бащата на Мануела с надеждата отново да превърти от мъка и да поиска друг милион, с надеждата че с пари лесно ще превъзмогне случилото се.

Защо ни манипулирате така господа журналисти? Защо правите всичко възможно да обърнете общественото мнение и да оневините Стависки? Защо не обърнете внимание на нескопосано написаните НПК и НК, на безобразията които се причиняват от прилагането им? А до кога така господа законотворци? До кога ще носите чадър над всеки престъпник? До кога ние ще продължаваме да сме публика във вашия цирк? До кога ще търпим безсилието да е основното, насадено от вас чувство в душите ни всеки ден от незначителното ни ежедневие?

Сигурно много хора ще трябва да се възползват от магията на самопризнанието, докато се промени тази законова гавра. За справка – Митьо Очите.

РР.Една статия, която си струва да прочетете - "Правосъдие в полза на дявола"

Коментари (4) | Цитирай статията на твоя сайт